Две смеещи се нежни очи
ме спряха в един следобед,
в тях бавно усетих дори, 
че потъвам, патъвам без полет.
Детелини се реят навсякъде,
в тези кафяви очи
и ми шепнат, нашепват от някъде,
че жевях и обичах дори.